Онеправданите в мъжки род

Онеправданите в мъжки род

Къде изчезна пълният член в мъжки род?. През няколкото години, които прекарах в гимназията, разбрах едно нещо за себе си. Аз съм креативен, но неспособен да спазва срокове, човек. Точно заради това изключително уважавам онези, които са подредени и организирани. Най-продуктивна съм, когато ми се даде свобода. А предмет като този, и теми като тези дават тази свобода. Прочитайки заглавието веднага в главата ми изниква проблемът за неравенството между половете. По-конкретно женското и мъжкото начало в един консервативно разпределен свят. Много пъти съм се замисляла, защо малките момчета биват принудени да се държат „мъжки“, тоест когато им се плаче – не плачат; когато искат да се облекат в розово – обличат се в синьо. Защо? Защо ограничаваме едно дете? Един току-що запален пламък, похлупен с кутия. Е, всички знаем какво става, когато сложим чаша върху свещ. Аз разбирам живота така: когато на един мъж му се плаче, няма проблем … всички сме хора. Нямат ли и те чувства? Имат! Но обществото ги заставя да не чувстват. Или поне да не го показват.

И така. Въпросът е: МъжЪТ ли е виновен за своите чувства, или обществото, заради това че отхвърля тези чувства? Може ли някой да бъде многократно съден за душевността си? Може! Обаче, трябва ли? Хуманно ли е?

Аз вярвам, че във всеки човек, както има мъжко начало, така има и женско начало. Няма значение дали е мъж или жена. Във всеки има и от двете. Изразени в различно количество, но все пак и двете. Физически мъж, с душевно преобладаващо женско начало би бил отритнат от обществото. Защо? Защото има конфликт между физическото и душевното. Има конфликт между него и консервативното общество. С мачо разбиранията на света за това какво е да си “истински мъж”, консервата все по здраво се затяга. Другият вариант е да се насилят да бъдат „мъже”, вървейки срещу природата си и дотолкова да потиснат емоциите си, че да станат безсърдечни и сурови. Затова и ми стана тъжно, защото има толкова много мъже, които са потиснати още в ранна детска възраст и им се налага да растат “силни и мъжествени”, преглъщайки силните си чувства. По тази причина като пораснат, много от тях си стават много близки с алкохола, ако не придобият и други, още по-замъгляващи усещанията за света, навици, само и само, за да избягат от реалността на света, който не ги приема такива, каквито наистина са. Най-вече защото те също не се приемат. Строгата ръка на обществото не прощава на никой различен. А чувстото за отхвърленост, най-често се сприятелява със наркотиците. Живеем в свят, в който хората ненавиждат това, което са и смятат, че са се родили “грешни” и “сбъркани”, заради усещанията и мислите, които им са натрапени от света. Никой не може да ти каже какво да чувстваш.

А колко по-чисто би протекъл животът ни, ако не сме парализирани от нуждата да бъдем „други“, да се насилваме да бъдем и да се държим както приляга на полът, с който сме се родили. Оттам насетне всеки избира дали ще приеме тази информация или ще я отхвърли. Дали ще подкрепи физическото разделение или ще прозре онова душевно спокойствие. В крайна сметка, нервите са си ваши.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

Create a website or blog at WordPress.com

Up ↑

%d bloggers like this: